Въпреки своя романтизъм той е скептик, който вярва единствено в съмнението. Той е съзерцател, презиращ ненамесата в живота. Той е реалист, който живее с отвъдвидимите истини за света. Той е хуманист, склонен да манипулира моделите си. Неговото ателие не е салон за разкрасяване, нито кула от слонова кост. То е работилница, където в уединение извлича философски камък от хората, предметите, духовното наследство на своите предци – свещеници и комити, дюлгери и дипломати, почитащи кръста, делото, словото и револвера.

  Затова и Атанас oбладава самочувствието на селянин-аристократ, който подобно на Кола Броньон би се обърнал към краля със свойското “братовчеде”. Научен е да издирва характери и да постига истината за нещата в живота. Всяка негова картина има предистория на преживяването, има своя извънстудийна съдба. Със самообладание на изследвач и градител той подбира, наслагва и съзижда банални и изключителни състояния. Такова отношение не търпи виртуозничене “по кожата на картината”. Той не би могъл да съществува в състояние на недостиг на реалност. Привидно нефигуративните мотиви са редуцирани късове действителност, доведена до чистите стойности на форма, цвят, светлина и пространство. Картините му издават самотата на съзерцателя, който сам гради видимостта, за да я превърне във втора, своя, по-истинска реалност. С цената на много жертви Атанас си осигури завидната свобода, недостъпна за мнозина – свободата на избора да бъде себе си. Дай боже всекиму да преживее на яве изгревите и залезите, сумраците, озаренията и просветите , в които Атанас Андасаров откри света и го превърна в картина.